С коучинг клиентите ми често стигаме до темата за успеха и се опитваме да определим какво е успехът за всеки от тях. Дефиницията се променя в различни етапи от професионалния и житейски път, претърпява метаморфози заедно с нас и ако погледнем как сме виждали успеха, докато сме работили първата си работа и как го виждаме сега, може и да се окаже, че няма нито една допирна точка в двете определения.
След завършване на Американския университет в Благоевград, моят успешен образ беше облечен във фин костюм, на високи токчета, управляваше голяма група от хора и имаше самочувствието на уважаван експерт в своята област. Този образ не включваше състояние на духа, семейно положение, приятели, свободно време, смисъл. Беше като изваден от бизнес списание.
От тогава дефиницията ми за успех постоянно еволюира. Първоначално място намериха социалните връзки, любовта, удовлетвореността. Последва първото ми сериозно разминаване с имиджа на успешна бизнес дама, който изграждах и изкачването по кариерната стълбица – осъзнах, че оперативното управление на бизнес звено и екипи не е за мен. Ами сега? След това децата разбиха и последните парченца от идеалният образ на успешен професионалист. В момента ключовата ми дума е „баланс“.
Тази тема ме вълнува не само като кариерен коуч, а и в житейски план, за това помолих няколко успешни клиенти и приятели в своите области да споделят техните виждания за успеха. Получих много и разнородни виждания, обогатяващи и многопластови. В тази част ще ви запозная с две от по-подробните и задълбочени разсъждения по темата – едното на успешен мениджър от корпоративния свят, а другото на успешен и разпознаваем предприемач. Другите мнения ще представя в отделна статия. В коментар или на лично съобщение ще се радвам да чуя и вашите интерпретации.
Камен Кирилов, директор Бизнес развитие в банковата сфера
През по-голямата част от съзнателния си живот винаги съм смятал, че успехът това е да имаш статус в обществото. Казано иначе – да си част от професионалната класа, да изглеждаш сериозен, да носиш костюм, да изкарваш много пари, да харчиш много пари за пътувания и за забавления. Когато бях на 20-ина години това беше масовата дефиниция за успех за хората от моето социално обкръжение. Сега тя се е променила, но само повърхностно. Единствено костюмът го няма, както и това със сериозния вид като цяло, но останалото е същото.
Прекарах доста време преследвайки тази „професионална“ дефиниция на успех. Доста по-късно осъзнах, че статусът е по-скоро страничен ефект на успеха. Това, което сега знам и което ми се иска да знаех отдавна е, че успехът идва при хората, които поемат отговорност. Човек може да е много високо интелигентен и добър в работата, но няма да се развива докато не започне да отговаря за резултати – било то приходи и продажби, било нещо друго. Затова сега възприемам нова дефиниция на успех: човек е успял, когато неговата работа произвежда конкретен, видим, измерим резултат в положителна посока за организацията, за семейството, защо не и за света като цяло.
Почивките на Малдивите няма да ги откажа никога, но сега поне считам, че съм наясно кое кое следва.
Мартина Иванова, холистичен терапевт, сертифициран NLP & EFT практик, лектор
Успехът, също като щастието, се оказа много повече вътрешно състояние, отколкото външни притежания и достижения. Познавам много хора, които имат прекрасни достижения във външния свят. Постигнати кариерни позиции, успешни проекти, финансово изобилие. И колкото и да постигат, чувството за празнота и неудовлетвореност, и дори провал, ги преследва непрекъснато. Няма насищане и краен етап в който да почувстват успеха като постигната реалност. И това е чудесно – би казал някой, защото те мотивира и тласка напред – към все по-големи и големи завоевания. И щеше да бъде съвсем наред, ако не липсваше чувството за успех. И този непрестанен глад за още и още успех, не се дължи на лакомия. А е следствие на емоционални липси, които те карат да търсиш още и още неща, с които да ги запълваш. Проблемът обаче е, че вътрешните липси никога не се запълват успешно с външни притежания. Също така много често тези преследвани външни цели са социално натрапени, а не са истински копняни от човек, не идват от автентичното му Аз. И това завърта един порочен цикъл на неудовлетвореност-стремеж-постижение-неудовлетвореност.
Как се постига успех тогава? С целенасочена, постоянна и търпелива работа с вътрешното състояние. Когато се освободят и изцелят психоемоционалните травми, довели до този порочен цикъл на не-успех, вече започваш да чуваш себе си и кои са истинските ти цели. Много е важно да освободиш и онези модели от миналото, които те карат да чувстваш неудовлетворението дори когато се занимаваш с нещото, което ти е „по душа“. И тогава, в един момент достигаш до онази особено ярка осъзнатост. В която не само разбираш с ума си, а и истински преживяваш и валидираш през усещанията в тялото си: „Такъв, какъвто съм, сега, в момента, аз съм напълно достатъчен.“ Изключително мощен момент, в който осъзнаваш, че ВЕЧЕ си успешен.
И вече наистина няма нужда да преследваш одобрението на мама/татко през маската на „другите“. Защото други няма. Винаги всичко е между теб и теб. И ето, вече си постигнал онова сладостно вътрешно състояние в което знаеш, че всичко е точно така, както трябва да бъде. Ще имаш ли мотивация за нови постижения? Да, разбира се! И не само, че ще имаш, но когато чувството за празнота и неудовлетвореност престава да те мотивира, то проектите и целите ти се реализират с още по-голяма лекота. И вътрешното състояние за успех с което си започнал, се насища още и още, потвърждавайки, че успехът е част от теб. И продължаваш с размах нататък, или пък си почиваш и знаеш, че каквото действие или бездействие предприемеш, то е част от вътрешната ти настройка за успех.
Очаквайте и следващата статия по темата с още интересни и провокиращи разсъждения за това какво е успех.
Вашият коментар