Във връзка със сериозна професионална дилема, пред която съм изправена в момента, снощи имах дълбок разговор с близък приятел. Той е в подобна ситуация и заедно обсъждахме и разменяхме опит и съвети. Става въпрос за следваща кариерна стъпка, която е по-престижна – гледайки по вертикалата на професионалната стълбица, по-добре платена, с повече отговорности, пътувания и оперативно управление на екип от умни хора. Така представено, няма какво толкова да се умува, но като всяко решение и това има няколко страни, замесени са хора, семеен баланс и свободно време.
По време на разговора се сетих за Нийл Доналд Уолш, който описва двете основни сили, които ни подтикват да взимаме решения: страх и любов. Замислих се кое от двете ме мотивира изобщо да разглеждам другата професионална опция, след като съм удовлетворена и щастлива с настоящата си. Оказа се, че не е любовта; любовта към властта, отговорността или по-големите финансови възможности, а страхът.
- Страхът от това дали след още няколко години ще бъда толкова добре продаваема на пазара на труда ако продължавам да отказвам по-високи позиции.
- Страхът дали ще имам пак подобна възможност.
- Сравнението с професионалното ми и лично обкръжение – виж той до къде стигна, а аз къде съм, което в същността си пак е породено от страх. Страхът дали съм достатъчно добра в сравнение със.
След това отрезвяващо осъзнаване, реших да помисля в посока какво ме задържа на настоящата ми роля, дали не е пак страхът – страх от промяна, страх да изляза от комфортната си зона, страх от хаоса и неизвестното. Там открих повече любов – любов към естеството и структурата на работата, към мениджъра ми, към умните ми колеги, от които се уча всеки ден, към компанията, ценностите ѝ и корпоративната култура, към баланса, който имам между личния и професионалния си живот. Порових и за страх, най-вече страхът от промяна, очаквах да го намеря, защото той е чест спътник във важните решения в живота ми. Открих и него и на нов ред се уплаших. Ами ако той е водещият? И пак се върнах към любовта, не исках да сравнявам количества, но се оказа, че любовта е повече.
Реших да споделя тази лична история, за да ви покажа, че дори и човек, който консултира други хора за важните им професионални решения, интересува се от материята и има достатъчно техники и похвати, за да се справя с подобни ситуации, не е застрахован от това да бъде подтикнат да разгледа възможност – или дори да я приеме – от страх.
Имам много прекрасни, умни, находчиви клиенти, които се страхуват да вземат решението, към което ги води любовта.
- От страх избират по-сигурното предложение.
- От страх не следват мечтата си, която описват с блеснали очи и за която знаят детайли все едно вече са подготвили бизнес плана.
- От страх предпочитат да потърсят възможност на пазара на труда, за която предварително знаят, че няма да ги удовлетворява, вместо да дадат шанс на личния проект, за който всички тестове и коучинг сесии, както и приятелите им, (по)казват, че имат хъс и талант.
Страхът не е добър съветник. Последвайте любовта. Може да ви отведе на места, които не са в представите ви за успешна кариера – представи, които вероятно са чужди и вие сте усвоили, докато сте израствали, образовали, работили и сравнявали. Тези места може и да са непознати за другите, да не са в категорията „престижни“ и да не ви поставят в графата „успешни“. Но те са вашите места. Местата, на които се чувствате себе си, правите това, което обичате, имате достатъчно време за любимите си хора и занимания и сте балансирани и в мир със себе си.
Лесно е да избереш страха. Лесно е да избереш сигурното, престижното или модерното. Лесно е и да се сравняваш и с горчилка да говориш за постиженията на другите. Както каза в разговора ни моят приятел, сравняваме се, но не знаем цената, която са платили, за да са там, където са – и пряко и преносно. Изборите продиктувани от любовта не винаги са очевидни, но винаги са автентични. И ако искаме да бъдем най-добрата версия на себе си, а не най-добрият обществен шаблон, следваме любовта.
А страхът? Страхът осъзнаваме и обработваме и не оставяме да ни води.
Статията е прекрасна и автентична. Но сравнението настояща – нова работа винаги ще води до резултат, при който новата работа няма да е в посоката на любовта по простата причина че е неизвестна за да бъде обикната. В случая смяната на работа не е само функция на страх и любов, но и на любопитство и желание за личностна промяна и респективно развитие,които не са продиктувани от страх или любов. Рокфелер казва,“you need give up something good in order to get something great“ Успех в избора!
Благодаря много за коментара и мнението. Съгласна съм, че нещо неизвестно няма как да бъде обикнато, но тук въпросът е причината за избора – ако е любов към власт, желание за промяна, желание за управление на екип и т.н. тогава любовта е водеща. Сменяла съм си работата неведнъж и като направих ретроспективен анализ на причините, нито веднъж страхът не е бил водещ.