Буквалният превод на коучинг от английски е „да тренирам“, „да обучавам“, а на коуч – треньор, инструктор. Тъй като този превод далеч не обхваща всички нюанси на това какво един коуч може да направи за клиента си, при навлизането на практиката „коучинг“ в България сме предпочели да не използваме дословния превод, а да заемем английската дума. Освен, че е чуждица и като такава леко дразни, използването на думата коуч, обикновено провокира въпрос – А какво е коуч? Какво е коучинг? С какво те са по-различни от нормалните треньори и обучители? Ние и на това се надяваме – да имаме възможност да обясним всичките пластове и възможности, които стоят зад тази дума.
Произходът на коучинга, както можете да се досетите от буквалния превод, е спортен. В спорта коучът, или треньорът, на отбора или индивидуалния играч, е човекът, чиято цел е да надгради над таланта и да използва максимално добре потенциала на отбора или спортистът, които тренира. Треньорът може да има познания по конкретния спорт, а може и да няма – а да умее да поставя цели и да мотивира спортистите си да ги постигат.
В комбинация със спортните корени, коучингът разчита и на психологически похвати. Според класическата поведенческа психология, човекът може да се разглежда като празен съд, в който всичко може, и трябва, да се излива – възпитание, маниери, познания, ценности, мироглед и прочие. Според теориите, на които се опира коучингът, хората са оприличават на жълъди, всеки от които притежава необходимия потенциал да се развие до мощен и впечатляващ дъб. Имаме нужда от подкрепа, окуражаване и светлина, към които да се стремим, но всички умения и цялото величие са вече в нас.
Ключовите думи в коучинга са потенциал, ценности, цели и изпълнение. Ако можем да обобщим: Коучингът е похват, който отключва потенциала на хората, които се възползват от него като разкрива основни ценности, поставя цели спрямо тях и предлага подкрепа за изпълнението им.