Преди няколко дни се почувствах изключена. Не наранена, не критикувана, а невидима.
И разбира се, това автоматично ме накара да се усъмня в собствената си стойност и принос.
Познато ли ти е?
Преди няколко години аз бях тази, която отвори врати и я подкрепи, когато търсеше посока. Бях до нея в годините, в които се изграждаше. Консултирах я, насърчих я да намери нова роля, създадох среда, в която да се чувства сигурна и приета.
Наскоро тя публично отличи хората от кариерния си път – с имена, с думи на благодарност, с начина, по който са я накарали да се почувства. Половината от този път аз бях до нея, а моят принос не намери място в поста ѝ.
Като резултат, в тялото ми се завихриха емоции. Доплака ми се. Имах импулс да ѝ пиша, да ѝ кажа, че ме боли, да потърся признанието, което усещах, че ми дължи.
После спрях.
Осъзнах, че недефинираната ми воля търси стойността си отвън. Вместо да чакам някой да потвърди приноса ми, да валидира участието и ползата от взаимоотношенията ни, реших да си ги дам сама и написах ето това в дневника си.
Аз отворих вратата за нея в момент, в който тя търсеше посока и възможност. Видях потенциал и го подкрепих – не само с думи, а с действия и доверие. Бях до нея в годините, в които се изграждаше – видях я, насърчих я, подкрепих я в растежа ѝ и ѝ дадох пространство да се развива. Дадох ѝ не само възможност, а среда, в която да се чувства сигурна и приета.
За моя принос не е толкова важно дали ще бъде публично назован. Важното е, че е част от реалния ѝ път. Бях фактор в развитието ѝ – и това е факт, не интерпретация.
Не е нужно да бъде признато, за да бъде вярно. То вече е.
В хюман дизайн центърът на волята е свързан със стойността, силата на волята и обещанията, които даваме. При повечето хора тази сила е недефинирана: енергията на волята идва и си отива и не е постоянно достъпна. Затова търсим стойността си отвън – в признанието, в доказването, в постоянното даване. Както и при центъра на вдъхновението и центъра на идентичността, недефинираният център не е дефицит, а място, през което научаваме за стойността – на другите и своята собствена.
Ако нямаш постоянен достъп до силата на волята си, знаеш за какво говоря. Стойността ти не живее в чуждото признание. Ти можеш да си я дадеш, без да зависиш от външни влияния, настроения и осъзнатост.
Можеш ли да си дадеш стойност без чуждо одобрение?
А оттук накъде?
Ако все още не знаеш своя енергиен тип, оттам тръгва всичко. Направих кратък безплатен наръчник „Открий своя енергиен тип“.
Вашият коментар