Когато за пръв път видях устройството си по хюман дизайн, реакцията беше моментална: обида и огорчение. Имам празна глава! Как е възможно да имам празна глава, като умът е основният инструмент, с който следвам любопитството си, изкарвам прехраната си и опознавам света.
Центърът на вдъхновението и центърът на концептуализацията – и двата бели в картата ми. За някой, чийто ум е най-добър приятел, откакто се помни, тази картина не беше лесна за приемане.
С течение на времето и навлизане в материята разбрах, че недефинираният ум не е празен. Той усилва мисловния натиск на хората наоколо – имаш склонност да поемаш чужди въпроси като свои, тревожиш се за чужди проблеми. Центърът на концептуализацията прави нещо подобно с убежденията: усещаш сигурност в идеи, които не са твои, и ги защитаваш като такива. Можеш да бъдеш краен и ригиден в различни убеждения, теории, подходи.
Сега, когато умът ми се завихря около тема, питам се: тази тема моя ли е? Обикновено принадлежи на някой, когото съм срещнала наскоро. Когато мисля ясно, обикновено съм сама. С центъра на концептуализацията въпросът е друг: мога ли да оставя две противоположни мнения да съжителстват в ума ми по едно и също време и да съм спокойна с това?
Мъдростта се трупа по-различно, отколкото очаквах. Не като систематично знание, а като усещане. Различни гледни точки, събирани с години. Усещам кое резонира и кое не.
Недефинираният център не е дефицит. Той е покана да разбереш как трупаш опит, как усещаш различните проявления в зависимост от различните хора, с които общуваш, как тези наблюдения се трансформират в мъдрост – по твоя уникален начин, а не според обществени модели и условности.
Знаеш ли кои са твоите недефинирани центрове? Как ги преживяваш? Къде усещаш трудност в непостоянството на енергията?
А оттук накъде?
Всичко започва с това да разбереш своя енергиен тип – оттам се разгръща и всичко останало. Приготвила съм безплатен наръчник, който ти показва откъде да започнеш.
Вашият коментар