Цял живот търся себе си и все още нямам ясно разбиране за това коя съм. Държа се по различен начин с различните хора, чувствам се като откъснат лист от дърво, подхвърлян от вятъра. Нямам точна дефиниция за това коя съм. Не знам накъде отивам. Имам подозрение, че нещо с мен не е наред.
Познато ли ти се струва?
Гледаш живота на другите и ти се струва ясен, подреден, предвидим. Той знае накъде върви. При нея всичко е по план.
В хюман дизайн някои са устроени да имат постоянен достъп до идентичността си, да знаят кои са, независимо от средата. При други този достъп е непостоянен. Тогава идентичността се усеща флуидна, измамна, изплъзваща се.
Когато си в компанията на човек, който има постоянно усещане за себе си, усещаш тази яснота и в себе си. Когато останеш самa, тя избледнява. Не е непоследователност – усещането за това коя си и къде отиваш при теб се влияе от хората, от пространството, в което се намираш.
Търсиш близост с хора, които излъчват стабилност. Искаш да си до тях – не от слабост, а от естествена нужда да усещаш онова, което при теб е непостоянно. Проблемът идва, когато останеш във връзка заради това усещане, а не заради реална близост.
Нямаш план. Другите имат. А ти имаш усещания, интереси, посоки – но нищо не изглежда достатъчно стабилно, за да му се довериш изцяло. Питаш се дали е непоследователност, дали е страх. Може би е мързел? Не е нито едно от тези неща. Просто устройството ти е по-различно и имаш гъвкавост по отношение на определението за това кой си и накъде отиваш.
Хората с непостоянна идентичност не остават фиксирани в една версия на себе си. Преминават през различни среди, хора, начини да бъдат – всяко преживяване добавя нюанс. С времето натрупват дълбоко разбиране за различните проявления на идентичността и посоката.
Гъвкавостта не е слабост. Тя е начинът, по който трупаме мъдрост. За хората с това устройство идентичността не е фон – тя е ориентир. Правилното място, правилните хора – и посоката се подрежда; не идва непременно отвътре, идва от пространството около нас.
Разпознаваш ли се? Можеш ли да опишеш кой си? Луташ ли се? Имаш ли план за следващите пет години – или ти е трудно да планираш следващата си стъпка?
А оттук накъде?
Ако си задаваш подобни въпроси, „Картата на Прехода“ е мястото да им отговориш. Помагам на хора, които живеят чужд живот, да намерят своя. Шест месеца индивидуална работа в три направления – къде си, коя си и накъде – в която заедно разчитаме кое в теб е устойчиво и кое е поето от средата.
→ Виж Картата на Прехода
Вашият коментар