Работя усърдно – отговарям на всеки имейл, движа всеки проект, казвам „да“ на всичко, което прилича на възможност. И въпреки това, често изпитвам фрустрация, за която нямам обяснение. Не съм тъжна, нито уморена по обикновения начин – просто нещо в мен се усеща неспокойно.
Познато ли ти е?
Дълго мислех, че фрустрацията е знак, че не се старая достатъчно и че трябва да дам още повече от себе си – да организирам по-добре, да стана по-рано, да поема повече. И така правех точно обратното на това, от което имах нужда.
В хюман дизайн фрустрацията не е случайна. Тя е сигналът на Генераторите и Манифестиращите генератори – двата типа, които заедно са около 70% от хората (повече за тях в статията „Петте типа в хюман дизайн“). За човек, който е устроен да откликва на заобикалящата го среда – хора, проекти, идеи – фрустрацията е лампичката на таблото, която ти показва, че си взел решение, което не е коректно за теб, или си се въвлякъл в нещо, което не е твое.
Устроен си да откликваш, не да инициираш, защото енергията ти идва като прилив или отлив в отговор на нещо, което се появи пред теб. Когато тръгнеш отвътре навън – решиш с ума и се насилиш, защото „така трябва“ – енергията не те следва, рационалните решения те отклоняват от пътя, и тялото преживява това като фрустрация.
Фрустрацията има и друг нюанс, съвсем различен – появява се, когато учиш нещо ново и още не си го овладял. Това напрежение е част от пътя, не сигнал да спреш. А тялото усеща разликата: когато си се въвлякъл в нещо, което не е твое, фрустрацията те свива и изтощава; когато учиш, в нея има живот и движение напред.
Фрустрацията не е провал, а компас.
Когато я усетя сега, спирам (в повечето случаи) – не се насилвам допълнително, а спирам да инициирам и изчаквам да откликна. Питам тялото си кое от нещата в списъка ми носи прилив и кое просто съм добавила, защото съм казала „да“ някога. Фрустрацията стихва не когато упорствам повече, а когато се върна към това, което наистина ме привлича.
Кога за последно усети истински прилив на енергия?
Разпознаваш ли фрустрацията в тялото си, преди да се е превърнала в изтощение?
А в работата си – движиш ли проекти, на които откликваш, или се ангажираш по задължение?
А оттук накъде?
Ако искаш да разбереш дали си устроен да откликваш – и как изглежда твоят собствен сигнал – започни от типа си. Направих кратък безплатен наръчник „Открий своя енергиен тип“.
Вашият коментар