1. Представи себе си и бранда си. Коя е Софи? А Салила?
Аз съм един човек с непресъхваща страст към вдъхновяващото и вълшебното в живота. Посветих последните седем години от моя на това и се надявам един ден да вдъхновя и други хора да потърсят своето вдъхновение и да го последват. SALILA на санскрит значи река. SALILA e и брандът, който градя с много любов в последните 7 години от живота си. Реката тече без да се привързва и във всяка една минута преживява тотално това, през което преминава. Не е ли хубав урок и за нас, който можем да си вземем от 2020?
Иначе малко по-подробно за мен – специализирам в работа с кристали в последните 7 години и в работа с хора в последните 15 години. И двете са ми супер интересни и преминават през различни етапи на развитие. Работата ми с хора съм разглеждала през призмата на търговията, маркетинга, социални медии, а сега все повече през призмата на семейните констелации и арттерапията.
Както вече казах, следвам страстта и любопитството си и се опитвам да им дам достатъчно пространство в живота ми. Разботата с кристали е друга моя страст и съм благодарна, че се превърна в професия. Правя бижута, създавам групи, в които се учим как да ползваме кристалите в ежедневието си, а не просто да се украсяваме с тях и също така организирам вълшебни ателиета, в които работим с едни специални енергийно заредени кристали. Това е един нов, много мек и нежен подход за подкрепа и релакс и ми е много специално и радостно да го споделям с хората около мен.
2. Преди да започнеш да създаваш прекрасни бижута си се занимавала с бизнес. Би ли ни превела през процеса си – кога и как разбра, че не искаш вече да работиш за корпорация, как намери себе си и призванието си?
Да, преди бижутата в продължение на 7 години се занимавах с бизнес. Беше ми полезно преживяване, защото ми помогна да изляза от черупката на срамежлив и интровертен човек и да се науча да съм убедителна, успешна и да развия способността си да мисля стратегически и в перспектива.
В един момент обаче стресът и преработването ме изчерпаха и burn out-нах. Отдавна чувствах, че трябва да спра, но корпоративният начин на мислене те вкарва във въртележката на хамстера, инерцията те носи и е много трудно да слезеш. А и го има и страхът – какво ще правя след това? Така че на мен тялото ми даде сигнал. Дадох си почивка и просто нищоправех. Още преди да спра да работя бях придобила нов интерес към естествените минерали и ми действаше много успокояващо да чета за тях. Един ден реших да пробвам да направя няколко бижута и просто ги споделих във фейсбук.
И всичко избухна. Беше ясно още от първия ден по реакциите на хората, че занапред ще опитам да правя това. Беше много подкрепящо преживяване. Разбира се аз обмислях съвсем различни професионални дейности за себе си, като бизнес консултиране и маркетинг, защото имах опит в това и наистина го правих за няколко години паралелно. Получи се много добре и понякога все още го правя за хора, които ме вдъхновяват и с които усетя емоционална връзка.
Новото нещо, на което се уча в момента е, че човек всъщност цял живот може да търси и да се развива и това всъщност е много ценно преживяване. До скоро се бях фокусирала в това да намеря единственото. Сега виждам, че животът е инклузивен и че мога да създам пространство в мен и около мен за повече неща. Иначе относно страхът „Как ще оцелея?” разбрах едно – животът винаги се грижи. Трябва само да му дадем възможност и да му се доверим. Той е по-големият. Много се радвам, че се осмелих да се пусна в неизвестното. Ако сега отново бях изправена пред същия избор, бих го повторила само с една корекция – бих се страхувала по-малко и бих се осмелявала още повече в това да следвам себе си, колкото и нелогично да изглежда на пръв поглед.
3. Разкажи ни повече за началото – как разработи проекта, как търсеше клиенти, имаше ли трудности и кое те мотивираше да продължиш?
В началото просто споделях артистичните си експерименти във фейсбук. Когато сега се връщам към първите си опити виждам няколко неща – първите ми снимки са много зле, но пък съм била толкова свободна стилово. Виждам човек, който не е имал абсолютно никакъв формат в главата. Виждам тотална свобода. Липсва ми тази София и много я харесвам. Много ми харесва свежестта и невинността на всичко, което съм правила тогава.
Много бързо си създадох страница във фейсбук и започнах да оперирам от там. Голямото желание на сърцето ми беше да вдъхновявам хората и едва след това – да продавам бижута. И хвърлях доста енергия в това да споделям вдъхновяващи неща. Исках да си изградя кръг от жени около мен, с които да вибрираме на една и съща честота. И това стана.
Разбира се в началото използвах популярните през 2012 игри от типа харесай, сподели, спечели в партньорство с блогове и женски страници. Но като цяло брандът се развива на 90% органично – от уста на уста. С препоръки. Вярвам, че това е най-добрият начин да растеш. Може би не най-бързият, но за мен най-смисленият.
Естествено, имала съм доста трудности, защото креативният живот няма нищо общо с корпоративния. Креативният живот си има свое темпо, в което има паузи, докато в корпоративният се очаква да си постоянно на 100%. Това естествено е абсурдно – ние не сме създадени да оперираме така и нищо в природата не е. Така че да живееш креативен живот е да се отпуснеш в неизвестното и да можеш да уважаваш естествените си ритми и тези на творческия си процес. Разбира се е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, благодарение на нашия ум, който въпреки милионите години еволюция, все още оперира на ниво оцеляване. Затова и креативният живот е съпроводен от много страх. И е важно човек да се научи да живее с него, без обаче да му разрешава да кара влака. Може само да се вози, но решенията за маршрута си остават в мен. И за музиката, която да се слуша :). Мотивирала ме е да продължа връзката ми с вътрешния ми глас и твърдото ми решение да го следвам, заедно с поривите на сърцето ми.
4. Какво те вдъхновява?
Преди ме вдъхновяваше есента, багрите на дърветата, първия сняг, пушещите комини и димящите чашки кафе в сгушените една до друга малки сладкарнички в кокетни улички някъде по света. Хората и преживяванията ми с тях. Сега забелязвам, че се променям и вече нямам връзка с това. Но вдъхновението е тук и му благодаря. Някой ден може би ще напиша книга за него – то ме вдъхновява. Не зная откъде дойде и колко ще остане, но засега е тук. Не го преживявам като нещо мое или като част от мен, а като щедър гост. Дано се позадържи. Хубаво ми е с него.
5. Как си избираш материалите – четеш ли предварително за минералите или по усет? А брошките?
Не чета предварително за нищо. Опитвам да изляза от ума, знанието и логиката. Мисля, че сме хронично болни от логични мисли. Но така пропускаме най-важното в живота. Та как ще откриеш нещо ново или нещо вълшебно, ако постоянно си затворен в капана на познатото, разумното и логичното? Оставям се на неизвестното и изобщо не го мисля. Оставям на ръцете ми да си избират кристали, после се прибирам вкъщи и ги почиствам. Нареждам ги на простора да съхнат и им се любувам.Чувствам се като дете пред въртележка от онези вълшебните с кончета и каляски и всяко едно се повдига нагоре и после слиза надолу и е толкова магично.
Брошките – там е следващата част от приключението. Тях ги ловувам в Англия. Много обичам окръг Съри, зелените тунели от дървета между малките му аристократични градчета и разкошните му винтидж магазинчета. Обикалям от място на място и търся. Понякога след цял ден път се прибирам с 50 брошки, а понякога след цяла седмица обикаляне – с две. Тук е моментът да кажа, че цялото ми семейство е участвало в търсенето през годините. Баща ми години наред беше моите очи в Англия и ми събираше брошки. Той има страхотно отношение към детайла и е доста педантичен. Майка ми ми е шила опаковки, принтирала етикети, идваше с мен на първите ми базари, когато ужасно много се притеснявах дали това, което правя, е достатъчно добро. Изобщо много емоционална подкрепа ми е дала. Брат ми и семейството му също много са ми помагали с пътуванията ми в Англия и с какво ли още не.
Много физическа и емоционална подкрепа е нужна, когато човек се отцепи от матрицата и аз съм много благодарна за нея! И виждам, че когато човек се осмели, животът му я организира. Много благодаря, на всички, че бяха и все още са толкова подкрепящи към мен по всякакви начини – семейството ми и приятелите ми, които ми удариха по едно рамо, когато започвах, че и след това. Дали с покупки, споделяния на снимките ми, финансова и логистична подкрепа, морална. Изобщо част съм от една такава мрежа за голяма взаимопомощ и мисля, че това е едно от най-ценните неща, които трябва да изградим за себе си и тези около нас в този живот.
6. За какво мечтаеш?
Аз съм непоправим мечтател и главата ми е винаги в облаците,а понякога и цялата съм там. Водолей 🙂 Не бих искала да си споделя мечтите, защото са ми много ценни и предпочитам да говоря за тях, когато се родят. Но все пак, ако трябва да кажа нещо – световен мир. 🙂 Или малко по-сериозно – мечтая за един по-осъзнат свят. И да ям без да дебелея.
7. Кое определяш като най-голямото си професионално постижение?
Най-голямото ми професионално постижение е мястото, на което съм сега. Най-важното е винаги сега. Всичко друго е илюзия.
8. Има ли нещо, което не те попитах, а е важна част от историята ти и би искала да го споделиш?
Може би отново бих говорила за едно от най-ценните открития в творческия ми живот – че животът винаги се грижи. Където и да си сега, каквото и да ти се случва – животът може да се погрижи. Той е по-големият. Той може да даде много повече, отколкото ти можеш да си измислиш. Доверие, отвореност и живот с това, което е – мисля, че това е есенцията на творческия живот. Ако сърцето ти отдавна копнее за нещо, осмели се. Струва си. Можеш да го направиш, каквото и да ти повтарят мислите ти или хората около теб. Страхът е просто чувство. Също като любовта. Но накрая само тя остава. Готов/а ли си да направиш крачка към нея?
Вашият коментар