Мъжете са активни, борбени, напористи, силни, твърди, решителни.  Жените са пасивни, нежни, крехки, гъвкави, отхранващи, меки, грижовни.

 

От ранна юношеска възраст генерализациите ме палят така, както несправедливостта, посредствеността и половинчатостта. Българите сме прости. Французите – арогантни. Отличниците – зубъри. Красивите жени са глупави. Мъжете издържат семейството, а жените се грижат за дома. Жените готвят вкъщи, но мъжете са по-добри професионални готвачи. Мъжете са добри по математика. Жените са с хуманитарен профил. Мъжете са рицари. Жените – дамите, които чакат спасение. Мъжът е главата, жената е шията. И още и още.

Дори само изписвайки тези клишета, ме побиват тръпки. И вас ли?

Грижовните мъже изключение ли са? Ами тези, които имат „женски“ професии като медицинска сестра, например? Какво да кажем за силните жени? За кариеристките? За тези, които са избрали да не създадат семейство, да нямат деца? Не вървят ли те срещу женската си природа? Срещу основната си мисия да продължат човешкия род, да отгледат и възпитат следващото поколение.

Когато поех по пътя на себепознанието и осъзнах, че най-много ме вълнуват индивидуалностите на хората, започнах да се интересувам от различни системи и науки. Психология. Личностни тестове. Невролингвистично програмиране. Оказа се, че всеки от тези подходи слага хората в чекмеджета:

  • Екстроверт или интроверт.
  • Червен или жълт.
  • Ментален или емоционален.
  • Визуален или слухов.
  • Тигър или слон.

Повечето системи все пак отразяват факта, че във всеки може да съществува, както едната страна на монетата, така и другата – например, аз може да съм интроверт в 80% от общуването, но да проявявам екстровертни качества в другите 20%, в зависимост от ситуацията и средата.

До тук добре. Все така, обаче, имам точно определено количество качества и профили, с които разполагам. Следователно – като жена – аз мога да бъда както задължителните „прекрасна, нежна и грижовна“, така и червен визуален интроверт. Ами способността ми да реагирам под стрес? Нуждата да се сравнявам и състезавам? Желанието ми да отбягвам емоционални ситуации? Способността ми да си подбирам битките? Гъвкавият ми ум? Те къде остават? Мъжки ли са? Женски ли са? Мои ли са? Имам ли право да ги проявявам? Да ги обичам? Да се гордея с тях?

Вероятно повечето от вас сте минавали – или може би все още се намирате – в подобен процес. Знаете за съществуването на сили у себе си, които не са подходящи за пола ви и не сте сигурни как да подходите към тях. Ок ли да е съм силна като имам женски полови белези? Това аз ли съм, като според генерализациите отнасящи се за жените, би трябвало да съм мека, нежна и любяща? Дамата за моя рицар. Ок ли е да съм грижовен като имам мъжки полови белези? Да предпочитам да прекарвам качествено време с децата си, отколкото да се доказвам и да изхранвам семейството си? Това аз ли съм, като според генерализациите отнасящи се за мъжете, би трябвало да съм силен, активен и независим? Да бъда рицар за моята дама.

Тук идва хюман дизайн – науката за диференциацията, която ни извежда от илюзията на генерализациите и ни показва свят на различия и уникалност. Разкрива истинската ни същност и не слага етикети на силата и рецептивността в зависимост от половите ни белези. Разказва ни за начина на взимане на решения и за методите, по които общуваме със света. Показва ни костюмите, с които играем житейските си роли. Не заклеймява силата ни ако сме с женски полови белези, нито омаловажава способността ни да се грижим и нежеланието ни да се социализираме ако сме с мъжки. И ни кани да бъдем себе си. В този свят можем да бъдем това, което сме и да се освободим от генерализациите, чекмеджетата и оковите им.

Запознавайки се със себе си, видях, че съм амбициозна и грижовна едновременно. Че съм емпат и – в същото време – осъществявам предназначението с ума си. Че съм влиятелна в големи групи непознати хора и същевременно е добре да ме поканят преди да говоря. Че имам гъвкав ум и  различни начини да концептуализирам и в същото време мога да бъда разпиляна и за това е добре да си записвам задачите. Че – въпреки че съм жена – никога няма да чакам рицарят да ме спаси. Че – въпреки че съм жена – никога няма да ми бъде достатъчно само да се грижа за дома и децата си. Че – въпреки че съм жена – има теми, по които не съм рецептивна, гъвкава и смирена.

Не оставяйте генерализациите да ви затворят в кутийките си и да ви въвлекат в живот, който не е вашият. Опознайте се и си позволете да живеете устройството си. Приключението е вълнуващо и обогатяващо.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.