Днес имам интересна история за подбор на кадри и управление на екип от Южна Африка. В края на март – началото на април с Жоро направихме запомнящо се пътешествие до Южна Африка, в което освен на красиви гледки, гостоприемство и вкусна храна, се насладихме и да на познанството с изключителни хора.
Имахме късмет Рой да е първият ни домакин, защото освен уютната си къщичка, той сподели с нас и безценни препоръки за пътуването ни, както и вкусна закуска в ресторанта си Rose Garden. По време на закуската, имахме време да поговорим.
Всички служители в Розовата градина са приветливи, усмихнати и любезни не само с нас, защото собственикът седи на нашата маса, а с всички клиенти. Разпитвам Рой за бизнеса и най-вече за една от любимите ми теми – как подбира и мотивира хората си. И така ставам свидетел на завладяваща история и иновативен подход.
Подбирам си само хора, които не са работили в сферата на ресторантьорството и само с препоръка, споделя Рой. Предпочитам хора, които не са били обучавани на други места, хора които не са били изложени на различни практики от нашата, хора, които идват с отворени умове и сърца и желанието да се научат. Ние имаме много специфична култура и това е един от начините, с които я пазим, развиваме и поддържаме.
Каква е културата, интересувам се аз?
Взимаме решения заедно, като екип. Когато някой направи грешка, обяснява Рой, аз не взимам решение какви мерки да вземем, това го прави екипът. Те се събират, обсъждат, предоставят алтернативи и аргументи, където е необходимо и след това идват при мен с готово решение. Аз зяпвам от изумление. Добре, а не се ли е случвало да не си съгласен с тяхното предложение? Не помня такъв случай, но и в хипотетична ситуация знам какво бих направил – бихме се срещнали още веднъж като този път и аз ще обясня гледната си точка и пак ще вземем заедно решение. Дай ми пример, моля аз, тъй като корпоративния начин на мислене ми пречи да осмисля подхода.
Едно момиче системно закъсняваше за работа и един ден изобщо не се появи, без да предупреди. Тъй като това поведение не се подобри с първоначалните мерки, които екипът предложи – като разговор с нея, разговор с мениджъра и разговор с мен, стигнахме до отстраняване от работа за седмица. След като се върна, изглеждаше променена и ангажирана до след няколко месеца, когато пак се включиха същите модели и тя продължи с безотговорното си отношение. Този път екипът предложи най-строгите възможни мерки, които сме взимали до сега – отстранихме я от работа за 3 месеца и ѝ обяснихме в детайли причините. През това време служителите не прекъснаха връзка си с нея, разговаряха и тя имаше възможност да преосмисли ценностите и приоритетите си. В момента, същото това момиче работи за мен от 14 години и е един от най-ключовите ми служители.
Въпреки че корпоративната среда често пъти е по-различна от малкия сплотен екип в един ресторант, дали не можем да се поучим от иновативния подход на Рой към подбора и управлението на кадри? Вместо да търсим хора с опит точно в нашата сфера, които да могат да започнат да добавят стойност веднага, след като започнат работа, дали не можем да дадем шанс на такива, които искат да направят завой в кариерата си или току що завършват и да го обучим? Разбира се, тази методология изисква повече смелост и инвестиция, но така можем (донякъде) да адресираме проблема с недостиг на кадри, особено в ИТ средите. Тук вече чувам скептиците да казват – но ние като обучим някого и го развием, след като натрупа няколко години опит, той или тя решават, че искат повече и отиват при конкурентите, които предлагат по-големи заплати или по-интересни технологии.
А какво ако след като сме наели неопитни хора и сме ги обучили, успеем да ги задържим организационната си култура? Средата е различна и хората са различни, мотивационните им фактори са различни, но същината е, че хората остават ако се чувстват оценени и разбрани.
Разбира се, подходът на Рой е по-подходящ за малки екипи и ще има нужда от напасване в по-големи организации, но можем да опитаме, нали?
Вашият коментар