За грижата имам отклик да разсъждавам покрай няколко случая на клиенти с физическо изтощение, преумора и прегаряне. Грижата е част от същността ми според хюман дизайн, както и от житейското предназначение, така че освен наблюдения, разполагам и с натрупани емпирични данни, преживявания и истории.
В корпоративните среди и сред предприемаческите общности е много популярен моделът – работата е с приоритет, аз мога да почакам. Себеотрицанието в полза на общото благо и финансовите резултати е ценено и поощрявано. Липсата на време за разходка, спорт или обяд са нещо нормално, а яденето на сандвич пред компютъра – ежедневие. Целите и бонусите са важни. Децата и домът са важни. Понякога приоритизираме и срещите с приятели или помощта за близки хора. Грижата за всичко извън нас поглъща енергията и времето ни и в един момент – и здравето ни.
Грижата според хюман дизайн
Всяка характерна черта в устройството ни има нюанси, като по условие – първият е основата за останалите и се съдържа във всички тях. Ето каква е структурата на грижата:
Основата е себичността
Първият закон за грижата е да се погрижиш първо за себе си и той е неизменна част от всички останали начини да се грижим. Да обърнеш внимание на собствените си нужди, да си дадеш време да се свържеш с тялото си, да чуеш сигналите му и да му осигуриш това, от което има нужда.
Думата „себичност“ има негативна конотация и за това може би сме свикнали, че добрите майки поставят нуждите на децата си пред своите. Добрите служители – нуждите на компанията, пред своите. Добрите предприемачи – нуждите на бизнеса пред своите. Добрите приятели – нуждите на приятелите си пред своите. Хюман дизайн, а и по емпиричен начин – животът, ни учи че първо трябва да напълним своята чаша преди да можем да служим на света.
Следва самодостатъчността
Очевидният закон, че за да дадеш трябва да имаш. След като сме обърнали внимание на себе си, можем да дадем. Ако нямаме и въпреки това избираме да даваме, взимаме назаем – енергия и здраве, и живеем живот на кредит. За да притежаваш силата да отхранваш и мощта да се грижиш, трябва да се погрижиш първо за собствената си сила и след това да помислиш за даване – на грижа, на време, на ресурс.
Какво става, когато не се погрижим за себе си?
Всеки от нас има специфичен начин, по който проявява грижа и в зависимост от начина, по който общува със света, от къде черпи енергията си и как взима решения, липсата на основата – грижата за себе си, може да се прояви по различни начини. При някои е психическо изтощение. При други – физическо. При трети – се проявява като прегаряне или под формата на болест.
Аз, например, не мога да устоя, когато ме припознаят и призоват като спасител – което е и част от устройството и обществената ми роля, и когато има нужда от практическо решение. Това са случаите, в които трудно поставям граници и отказвам. Особено като става въпрос за децата, семейството или работата, която толкова обичам.
Повечето от нас имаме и специфичен начин, по който проявяваме грижа към себе си. Спорт. Йога. Разходка. Книга. Пазар. Вкусна храна. Пътуване. Общуване с природата. Рисуване. Маникюр. Вечеря с приятели. Хубав филм. Време за бавно изпито кафе рано сутрин. Понякога знаем точно как да се погрижим за тези, които зависят от нас, но се затрудняваме да идентифицираме коя би била най-добрата грижа за нас самите.
Какво следва?
Изличаването на негативите от „себичността“ и „самодостатъчността“ е процес и няма момент, в който да кажем, вече стигнах, където исках да бъда и от сега нататък ще се грижа първо за себе си. Винаги ще има случаи, в които изискванията и проекциите към нас взимат превес и грижата за собственото ни добруване остава на заден план. Важното е да се наблюдаваме, да забелязваме кога сме в преразход на грижа за външния свят, спрямо вътрешния, и да планираме време – след натоварените периоди – да дадем на себе.
Ако искате да разберете повече за начина, по който сте устроени да проявявате грижа и да се грижите за себе си, за начина, по който оперирате, взимате решения, за силните си страни и местата, на които сте рецептивни, с удоволствие ще бъда вашия гид в процеса по себепознание.
Вашият коментар