Как да подходя, когато искам да преосмисля професионалната си посока?

Напоследък имам много клиенти, които не са удовлетворени от текущото си професионално поприще и искат да променят – не само компанията, а естеството на работата, сферата, типа задачи. С някои от тях заедно достигаме до тези прозрения след интензивен и удовлетворяващ коучинг курс, а други се базират на опита, интуицията, разговори с приятели и колеги.

Решението е взето – променям кариерата си:

• Не искам вече да работя в банка, искам да се занимавам с бизнес анализ и репортинг
• Нямам желание да поддържам съдържанието на уебсайта на организацията, за която работя, а искам да пиша съдържателни статии, да творя, да комуникирам
• Транспортът и логистиката не са за мен, искам да се занимавам с управление на проекти, а досегашният ми опит е административен и прочие и прочие.

Примерите са безброй, ситуациите също.

Основният страх свързан с такава промяна на всичките ми клиенти е – нямам опит в новата сфера. Въпросите отново са много и разнообразни: Как да достигна до правилните хора? Какво ще стане със заплатата ми? Трябва ли да започна от нулата? Добре ли е да взема сертификати, с които да си отворя врати в новата индустрия? Не съм ли вече възрастен за такава голяма промяна? Дали близките ми ще ме подкрепят? Заслужава ли си турболентността, която трябва да преживея? Какво ме чака от другата страна? Повечето въпроси са лични и отговорите им се различават за различните хора и житейски ситуации.

За въпросите свързани с позициониране в новата сфера мога да обобщя няколко полезни и практични съвети, които съм забелязала, че работят в повечето случаи, независимо от индивидуалните особености.

Спрете да се идентифицирате с работата си.

Когато се запознавате с някого, обикновено след размяната на имената, следват въпросите за това с какво се занимавате. Лесно е – аз съм Теодора и съм кариерен консултант. Аз съм Ирина, адвокат. Магдалина, доктор. Вяра, писател. Рамката е удобен инструмент за класификация, разпознаваем и обществено приет. Ако искате да промените професионалната си посока, да се разделите с предишните определения ще е едно от най-трудните неща, които ще направите. И едно от най-важните.

Когато ви попитат с какво се занимавате, имате няколко варианта – можете да отговорите с „Нищо“, от което ще се почувствате неловко, но пък ще имате възможност за по-задълбочен разговор, с човекът задал въпроса, можете да обясните, че сте в процес на търсене на най-подходящото занимание и това също ще даде интересна посока на дискусията, или пък да кажете – навлизам в попрището управление на проекти. След като се освободите от старите определения, ще отключите възможността да използвате уменията си по съвсем различни и изненадващи начини. Което логично ни води до следващата точка.

Правете разлика между умения и отговорности.

Един от капаните на това да се идентифицирате с работата си е, че започвате да приравнявате уменията и служебните си задължения. Когато ви попитат какви умения имате, вие изброявате функциите, които извършвате на работното си място, вместо качествата, които използвате в рамките на тази работна позиция.

Например, ако сте адвокат, отговаряте:  „Изготвям договори и меморандуми „, ако сте брокер на недвижими имоти – „Предлагам къщи на потенциални купувачи“. Ако сте адвокат, който иска да се преориентира в сферата на маркетинга, със сигурност няма да видите „Подготовка на договори“ в изискванията за маркетинг позициите. Как да се справите с тази ситуация? Фокусирайте се върху уменията, които използвате, за да извършите дадена функция. Докато отговорностите обикновено са написани на жаргона на съответната индустрия, уменията са разпознаваеми независимо от сферата.

Нека да погледнем отново примерите с адвоката и брокера на недвижими имоти:

Ако се фокусирате само върху отговорностите си, едва ли ще намерите много общо между настоящата си работа и желаното си професионално поприще. Ако мислите с умения, вместо с работни функции, ще откриете, че има много какво да допринесете. Последните ми няколко клиента, например, не осъзнаваха, че това, което правят на ежедневна база е да управляват процес. Това им помогна да преоткрият себе си в нова светлина и да се насочат към позиции, за които иначе не биха и помислили.

Четете изискванията внимателно и преценете кое наистина е важно.

Във всяка обява има изисквания, които са задължителни и такива, които са пожелателни или са написани, за да представят компанята, позицията, или и двете в по-добра светлина. Аз го наричам правилото на 80-20:  без 80-те% няма как да ви поканят на интервю, с 20-те% работодателите са склонни да направят компромис. Повечето хора кандидастват по обяви, за които отговарят на 100% от изискванията, което автоматично ги изпраща в категорията – прекалено квалифицирани и така пропускат интересни и предизвикателни възможности.

Клиентка, която притежаваше всички умения и знания, за да извършва работа свързана с поръчки и логистика, кандидатства за по-нископрофилната позиция, защото няма техническо образование, а то е част от списъка с изискванията. Хубавото е, че специалистът подбор на тази компания правилно преценил, че тя е подходяща за по-високата позиция и я поканиха на интервю за нея. В този случай, а и в повечето подобни случаи, освен ако не се касае за специализирано образование като медицинското, кое е по-важно – дали ще можеш да свършиш работата или дали имаш образованието написано в обявата?

Ако имате нужда от кариерен консултант, който да ви насочва и помага по пътя на преосмисляне на професионалната пососка, да ви подготви CV базирано на уменията и силните страни и с когото заедно да извървите пътя на промяната, свържете с мен да поговорим как мога да ви бъда полезна.