За новогодишните обещания

Нова година – нови обещания

◊ Нова година – ново аз.

◊ Нова година – нов късмет.

◊ Утре е първата празна страница от книга с 365 страници.

◊ Още един шанс да сме – по-здрави, по-слаби, по-отговорни, по-образовани, по-богати, по, по по.

◊ Още един шанс да променим – кариерата, връзката, времето с децата, времето, което прекарваме с екраните, физическата си активност, начинът, по който се храним.

Започваме новата година с оптимизъм и надежда, обещаваме от утре да сме по-добри със себе си и околните, да сме по-съсредоточени и отговорни, да отделяме повече време за себе си и близките си. Изхвърляме тестото и шоколада и ги заменяме с пресни плодове и зеленчуци. Записваме се на фитнес. Купуваме книги.

Еуфорията обикновено продължава първия месец

и до февруари постепенно сме се завърнали към познатите навици и ежедневното русло. Ще има и други възможности, казваме си, обезкуражени. Имам толкова стрес и напрежение в живота си, че няма за кога да уча испански. Детето ще кандидатства и има нужда от внимание, как да намеря време за спорт. Влагам цялата си творческа енергия в кариерата, не мога да се занимавам и с рисуване.

Според Time Magazine,`80% от хората не успяват да спазят новогодишните си обещания и това е видимо още от февруари; само 8% успяват да се придържат към тях през цялата година.

Защо се получава така, че въпреки ентусиазма и гръмките обещания, не успяваме да изпълним намеренията си?

Каква е тайната на тези 8%?

Моята теза е, че обещанията, които си даваме в началото на годината обикновено са продиктувани от социален и обществен натиск, а не от вътрешното ни усещане какво би било най-добро за нас. Ментални конструкции изфабрикувани под влиянието на това какво правят другите, от тежестта на очакванията на близките ни, на облъчването с резултати от поредната ефективна диета или спортна програма, на временния пламък по нещо модерно.

Натискът на „трябва“ –

трябва да се омъжа до 30, трябва да имам деца до 35, трябва да си купя собствено жилище до 40, трябва да изглеждам по определен начин, трябва да ходя на фитнес, трябва да имам хоби – ни въвлича в активности, за които нямаме енергия и мотивация, от които се отказваме сравнително бързо и които създават  усещането, че сме се провалили и не сме достатъчно умни, последователни, амбициозни, дисциплинирани. Поредният неуспешен опит да се превърнем в по-добра версия на себе си влияе негативно на мотивацията и мнението ни за това какво можем, пламъкът се превръща в пепел, и не успяваме да доведем до край визията си за това какви бихме искали да бъдем и как бихме искали да изглежда живота ни.

Когато целта ни произхожда от менталното напрежение да съм толкова: вдъхновяващ, успешен в кариерата, добър родител, слаб, красив, отдаден на семейството си, продуктивен читател или художник, колкото другите, тогава дори SMART целите няма да ни спасят.

SMART целите

Пенкилерът за резултати в бизнес света. SMART (specific, measurable, achievable, relevant, time-bound) е акроним за – конкретни, измерими, постижими, уместни и ограничени във времето цели.

Преди няколко дни попаднах на подробно разписан съвет от букстаграмър, за това как да подходим, за да изпълним цел от 100 прочетени книги за една година. Разбиваме целта на месеци, после на седмици и дни и така стигаме до съответния брой страници, които е необходимо да четем на ден. Подходът покрива всички изисквания за смарт цел и нейното осъществяване, освен най-важния въпрос:

Как сме избрали целта си?

Защо е важно за нас да прочетем 100 книги за година? С кого се сравняваме? Как ще се отрази на самочувствието ни в края на годината ако сме изпълнили плана? Препускането през определен брой страници на ден ще ни донесе ли удоволствие или ще го правим, за да достигнем заветното число? До какъв тип книги ще ни отведе това? Кратките, не особено смислени романи, ще ни замислят ли, ще ни развълнуват ли, или ще ги избираме, за да постигнем целта си?

Прилагайки смарт инструмента към ментален конструкт – към цел, която ни се струва подходяща за нас на база рекламно облъчване и сравнения, няма да ни доведе до желаната дестинация.

Безсмислица ли са в такъв случай новогодишните обещания?

Или тези 8% разполагат с тайна недостъпна за останалите? Или ключът е в основата – как решаваме какво искаме, а не непременно как го постигаме?

Всеки от нас разполага със специфичен начин да взима решения, който го насочва безпогрешно към правилните за него цели, дори стъпки към постигане на целите. Следваме ли този компас, можем да сме от онези 8%, които изпълняват годишните си обещания. За някои тази стратегия може да е свързана с изчакване, при други да е заложена спонтанност, за трети може да е коректно да инициират. Същността е да следваме себе си и сигналите на тялото си, а не да намисляме цели, които може би са правилни за други, които са ги постигали, но не непременно за нас.

И? Какво следва?

Следвайки моя начин за взимане на решения, а не новогодишно обещание, ежедневната йога е в живота ми вече втора година. Пътуванията и четенето са неразделна част мен. Общуването с близки на сърцето ми хора. Писането. Кариерните консултации. Иглотерапията. Водопадите. Морето. Планината.

Хюман дизайн системата дава насоки за начинa на взимане на решения на всеки от нас. В нашите ръце е да експериментираме, да го следваме, да се наблюдаваме, да корегираме, когато е необходимо, така че винаги да следваме пътя, който води към устройството ни.