На една от последните ни коучинг сесии клиентка ми разказа за проект, в който – по всичко личи – се е ангажирала коректно. Създава пространство в социална мрежа, където споделя свое творчество. Снима, описва процеса си, поднася съдържание, когато има енергия за това, и го прави с удоволствие. Няколко месеца по-късно няма валидация от онлайн света. Не усеща и подкрепата на близките си. Липсата на видим резултат я обезсърчава, тя решава, че начинанието е безсмислено и го прекратява.
Въпросът, който ми зададе, е – как да разбера дали ангажиментът е изчерпал енергията ми и е време да продължа напред, или съмненията са плод на активния ми ум?
Познато ли ти е?
Обърни внимание как говориш на себе си
Умът се разпознава най-лесно по начина, по който избира да общува с нас. Затова първо я питам за начина, по който звучи скептицизмът ѝ.
♦ Минаха три месеца – къде са резултатите?
♦ Защо да влагам още усилия в нещо, което не отива наникъде?
♦ Защо никой не ме подкрепя?
♦ Ако това си струваше, нямаше ли вече да получа позитивна обратна връзка от онлайн обществото?
Всеки от тези въпроси идва от конкретно място в устройството.
Къде са резултатите? пита сакралният център. Енергията на Генератора иска да бъде вложена и да се върне като удовлетворение, а когато резултатът закъснява, умът решава, че е похабена.
Защо никой не ме подкрепя? пита амбицията – сила, която инстинктивно усеща кое има бъдеще, но има нужда от подкрепата на своето племе, за да продължи.
Ако си струваше, нямаше ли вече да получа позитивна обратна връзка? пита непостоянната воля. Когато нямаш постоянен достъп до усещането за собствената си стойност, търсиш потвърждение отвън – в цифри, в харесвания, в нечие одобрение.
Това са разсъждения. А тялото не разсъждава.
Как говори тялото?
Сакралният отклик не идва с аргументи. Той се изразява телесно: липса на енергия, вялост, отлагане на конкретните задачи, тежест при мисълта за следващата публикация.
Освен че не ползват един и същи език, умът и тялото дори не говорят за едно и също нещо. Умът спори за резултата – колко хора, колко харесвания, колко време мина. Тялото откликва на самата дейност. Затова и въпросът за проверка е друг: „Ако никой не гледаше и нямаше какво да измервам, щях ли да имам енергия за това?“
А дали не е просто плато?
А дали не е просто плато?Когато поемеш дългосрочен ангажимент, в началото има ентусиазъм и пик на енергия. С времето той отминава и идва платото. Тук много Генератори се отказват, защото бъркат платото с липса на отклик.
Затова, преди да се откажеш, провери. Поговори с човек, който може да ти даде външна гледна точка и нова перспектива. Смени средата – излез на разходка или замини някъде. Излез от главата си и влез в тялото си: йога, спорт, дишане, планина. Или се потопи в книга, която те отвежда в друг свят, без да се налага да пътуваш.
Ако след това откъсване и презареждане все още усещаш вялост и липса на енергия към конкретния проект, значи не е плато. Дошъл е краят му.
Самата аз често живея в подобна дилема. Знам колко влагам и умът ми иска резултати. Чувам въпросите и упреците му: „Къде са резултатите? До кога само ще влагаме? Само си губиш времето.“ Избирам да следвам енергията си, но това изисква много самонаблюдение – да уловя мисълта навреме, да поговоря с някого или да попиша в дневника си, да изляза от главата си. Пътуванията винаги са ми помагали при дългосрочните ангажименти като работата и родителството.
От какво ти се иска да се откажеш в момента? Ако уловиш начина, по който си общувате, как би го определил? Умът ли е, или тялото? Колебаеш ли се дали да смениш работата или посоката си – и ако да, това плато ли е, или край?
Оттук накъде?
Ако все още не знаеш своя енергиен тип, оттам тръгва всичко. Направих кратък безплатен наръчник „Открий своя енергиен тип“.
Вашият коментар