2 responses to “(Български) За новогодишните обещания”
Теди,
И за мен това е най-важно “да следваме пътя, който води към устройството ни”
Аз не си поставям вече цели. Поставям си намерения.
За мен водещ е смисъла, а не празната (за мен лично) амбиция.
Искам да правя неща, които хранят Душата ми, а това често изисква да хвана възможността: възможността да съм с някое от децата ми, в друг момент – да се насладя на някоя книга по-дълго, защото не искам да свършва, да инвестирам в учене по работна тема, или да правя нещо с ръцете си, защото ми харесва какво творя за любими хора.
Ако си поставям цели, за да мога да кажа някое число – това не е за мен.
Поставям си няколко намерения за годината и работя по тях и с тях в ума си, но съм гъвкава.
да следваме пътя, ” който води към устройството ни.” Това е водещо и за мен.
Аз не следвам цели. Следвам намерения.
Защото намеренията ни дават шанс да хванем възможности:
да съм с детето когато тя го иска; да се насладя на книга по-дълго защото не искам да свършва; да използвам възможност да уча по работна тема, за да заживее в реалност идеята; да се отдам на креативността; да творя с ръцете си, за да зарадвам любими хора…
Да слагам си цели, но не се разочаровам, ако не постигна конкретното число.
Смисъл виждам в това, което излиза – за мен лично, и за важните са мен хора.
В началото на годината си поставям намерения, даже понякога го правим заедно с близки по Душа хора. Но съм отворена, а не фиксирана.
Аз му казвам да следвам Душата си. Да следвам смисъла, а не празни амбиции.
Благодаря ти за смисъла и вдъхновението, които то внасяш за много от нас <3
Смислена и взаимна година ти желая <3!
| 
Теди,
И за мен това е най-важно “да следваме пътя, който води към устройството ни”
Аз не си поставям вече цели. Поставям си намерения.
За мен водещ е смисъла, а не празната (за мен лично) амбиция.
Искам да правя неща, които хранят Душата ми, а това често изисква да хвана възможността: възможността да съм с някое от децата ми, в друг момент – да се насладя на някоя книга по-дълго, защото не искам да свършва, да инвестирам в учене по работна тема, или да правя нещо с ръцете си, защото ми харесва какво творя за любими хора.
Ако си поставям цели, за да мога да кажа някое число – това не е за мен.
Поставям си няколко намерения за годината и работя по тях и с тях в ума си, но съм гъвкава.
Теди,
да следваме пътя, ” който води към устройството ни.” Това е водещо и за мен.
Аз не следвам цели. Следвам намерения.
Защото намеренията ни дават шанс да хванем възможности:
да съм с детето когато тя го иска; да се насладя на книга по-дълго защото не искам да свършва; да използвам възможност да уча по работна тема, за да заживее в реалност идеята; да се отдам на креативността; да творя с ръцете си, за да зарадвам любими хора…
Да слагам си цели, но не се разочаровам, ако не постигна конкретното число.
Смисъл виждам в това, което излиза – за мен лично, и за важните са мен хора.
В началото на годината си поставям намерения, даже понякога го правим заедно с близки по Душа хора. Но съм отворена, а не фиксирана.
Аз му казвам да следвам Душата си. Да следвам смисъла, а не празни амбиции.
Благодаря ти за смисъла и вдъхновението, които то внасяш за много от нас <3
Смислена и взаимна година ти желая <3!