За призванието и удовлетвореността да работиш това, което обичаш

С разговора със слънчевата Марти, започвам една нова тема в „Полезно и интересно“, която ще разказва вдъхновяващите истории на хора, които след дълго или по-кратко лутане, са намерили истинското си призвание, щастливи са, удовлетворени, работят това, което обичат и обичат това, което работят. Ще ги разпитвам за предизвикателствата по пътя,  за решенията и изборите, за плюсовете и минусите.

Приятни минути с първата ни вдъхновителка!

1. Представи се с няколко думи, коя е Марти?

Това винаги е най-сложният въпрос. Аз съм човек, който смело живее живота си и се наслаждава на всеки миг от него. Една жена в разцвета на младостта и силите си, която преминава с ускорени крачки през уроците на живота, приема с осъзнатост и благодарност всеки урок. И след това споделя преживяното, събраните опитности и знания с другите хора.

Аз съм педагог и специалист по човешки ресурси по образование и професионален опит, психолог, диетолог, писател, лектор, медиатор, вдъхновител на промени и мотиватор по призвание.

Оказа се, че тези мои опитности по пътя на Живота се оказаха изключително ценни, търсени и високо ценени от хиляди хора. Блога който създадох Свой Избор се превърна в сборен пункт, място за идеи, отмора, вдъхновение и озарение за много хора, решили да потърсят другата реалност, отвъд привидностите, ограниченията и коловоза на ежедневнието.

Коя съм аз ли? Частичка от големия пъзел, която свързва хора, съдби и разнася искрата на вдъхновението.

2. Коя е голямата ти страст? Кое те зарежда с положително настроение и те кара да ставаш сутрин от леглото?

Може да прозвучи банално, но Животът е най-великата страст! Нима има по-гениално нещо от живота? Буда казва, че с всеки нов ден, в който отваряме очи от съня си, ние се раждаме наново. И то си е точно така. Отварям очи, осъзнавам себе си, настъпващия нов ден и вече радостта ме обзема. Още един нов ден, като бял празен лист, който е готов да бъде изписан от мен! Още една възможност да направя нещо добро – за себе си, за семейството си, за хората свързани с мен. Всеки нов ден носи възможности и потенциали които чакат да бъдат реализирани!

Да, съвсем нормално е да има сенки – разни страхове, условности, съмнения, стаен гняв, несигурност и прочее. Разбира се те присъстват и в моето ежедневие. Но вече успявам да ги разпознавам, да идентифицирам произхода им – и веднъж вече осъзнати, те престават да бъдат препятствия.

Изключително много ме вдъхновява семейството ми, любовта и подкрепата им. Друго ключово нещо е комуникацията с хората. Било то на живо – по време на семинарите и обученията ми, било то дистанционно – по телефон, по e-mail, фейсбук. Няма нищо по вдъхновяващо от едни развълнувани очи, които те заливат с любов, благодарни ръце, които те обгръщат и думите „Благодаря ти, ти промени живота ми“. Обратната връзка от хората е нещото, кото ми дава ясна информация и е пътен знак накъде да продължа.

3. Как откри страстта/таланта си?

Аз вярвам, че мисията на човек е нещо, което само те намира когато си готов. Целият ти живот до заветния миг е един вид подготовка, тренировъчен лагер преди да осъзнаеш къде е твоето място. Но има и друга истина – във всеки един етап от живота си ти изпълняваш своята мисия, ти развиваш и донадграждаш талантите си. И като се обърнеш назад, винаги можеш да намериш отправните ключови точки, които подсказват къде се крие таланта ти.

Мисля, че така се случи и с мен. Но и аз подобно на много други хора бях хваната в капана на коловоза „университет->диплома->търсене на работа->работа от сутрин до вечер в офиса->кратко време за отмора->и пак работа“. И така до безкрай. Живеех за петъците, за летните отпуски. Като мишленце на колело в клетка. Нямах представа какво мога. Всъщност си мислех, че мога само това, което беше видно към настоящия момент. Но явно моментът бе назрял и съдбата ме подбутна към друг начин на живот.  Загубих високо платената си, престижна мениджърска позиция.

Имаше един период, който аз наричам „лутането из ничиите земи“. Периодът в който хем съзнаваш, че предишният начин на живот вече не е за теб, хем още не знаеш накъде да продължиш. Дълго време в ума ми зрееше една идея за блог и различна дейност, но се опитвах да се самозалъжа – това трябваше да бъде нещо допълнително, а коловоза да остане в центъра. Оказа се, че едва когато вътрешно се освободих от привързаността си към коловоза, когато се пуснах от „спасителната сламка“, нещата главоломно се развиха в другата, избраната от мен реалност.

4. Ако можеше да промениш нещо в професионалните си избори, какво щеше да бъде то?

Абсолютно нищо. Вярвам, че душата на човек сама избира уроците и опитностите, които иска да преживе и научи в този свят. И абсолютно всяка една стъпка по пътя е необходима и учи на нещо. Независимо, че към момента на изживяване на случката може да страдаме, да изживяваме неприятни емоции. Всичко учи и те тласка към усъвършенстване и надграждане. Знам със сигурност, че всеки един етап от професионалния ми път ми е дал точно това парченце от пъзела, което в момента ме прави това, което съм като професионалист.

5. С какво си се занимавала преди това? Какви уроци научи и как достигна до настоящето си поприще?

Мога да се похваля с доста цветен професионален път. Работила съм в Макдоналдс, бях брокер на недвижими имоти, личен и корпоративен асистент, администратор, организатор на събития, доста дълго време се занимавах с различни по ранг и съдържание дейности в областта на човешките ресурси. Като погледна назад, виждам една свързваща нишка: контакта с хората. Опознаването на психологията на човек, на интимния му душевен свят, мечти, страхове, условности, стремежи – незаменим опит. „Странно“, но където и да отидех, често хората търсеха приятелство, съвет и помощ от мен. Паралелно с това, другото ми хоби освен психологията – здравословния начин на живот и спорта се развиваше. И в един момент реших, че има какво да разкажа и да споделя със света. Започнах без ясна цел, никога не съм си представяла, че ще се получи така добре. Просто исках да споделя. Организаторският ми опит също се оказа безценен и даде своята стойност към настоящата ми самостоятелна дейност.

Хората често не осъзнават, че онази тяхна уникалност и ценност се крие именно замаскирана като „хоби“. Склонни са да подценяват тези свои умения и интереси, а не осъзнават, че именно те могат да се окажат ключето към една много успешна и удовлетворителна независима дейност.

6. Какви са плюсовете и минусите на това сам да си си шеф?

Плюсовете са неизброими! Във всеки един миг можеш да избереш свободно как да прекараш времето си – дали да станеш в 7 сутринта, или да приемаш телефонни обаждания до обяд в леглото. Да определяш сам графика на срещите и бизнес активностите си. Да определяш сам интензитета на работата си. Да хвърлиш всичко и да заминеш в планината във всеки миг. Да отидеш на разходка, на масаж, спорт, сауна в сряда следобед. Абсолютната свобода! Но тя се постига и когато спреш да измъчваш съзнанието си с необходимостта от пари. Това е много ключов момент. Не казвам да живееш без пари. А да освободиш съзнанието си от вечния капан „Трябва да печеля пари“. А когато освободиш съзнанието си от тази привързаност, парите сами идват.

Има и минуси разбира се. Когато работиш за себе си, си отдаден не на 100, ами на 1000%. Въпреки че можеш сам да конктролираш кога, колко и къде да работиш, често си склонен да работиш сутрин от отварянето на очите, до полунощ. Но това време минава неусетно, винаги можеш да си кажеш „Стоп, почивка, следващите два дена ще са пълен релакс“. А и отгоре на всичко това идва удовлетворението. Когато създаваш нещо свое, било то материален, или интелектуален продукт, който е в полза на хиляди хора – удовлетворението и радостта които изпитваш са безценни.

7. Какви съвети би дала на хората, които са на професионален (и личен) кръстопът и не знаят по кой път да поемат?

Да се опитат да се освободят от рамката на това, което си мислят, че знаят за света, за бизнеса, за начините на реализация. Да излязат от шаблона на това, което са повярвали, че съдържа професионалния им опит. Да излязат извън шаблона на CV-то. Да се отърсят от страха „Олеле, останах без работа, загубен съм, трябва да ме наеме някой“. Ако трябва да отидат на планина, на море, на някое място, където чувстват свобода и вдъхновение. И да надникнат в себе си. В най-стаените си мечти, копнежи, хобита, интереси. Дори ако трябва да отидат чак до детските си години, когато нещо ги е вдъхновявало и интуитивно са вършили много добре. Преди момента в който амбициозните родители да ги принудят да запишат икономика, право, медицина. Да бъдат много откровени със себе си и да усетят къде сърцето им гори със страст и желание. Точно там се крие техният стаен потенциал, кото може да ги изстреля светлинни години напред в професионалната реализация. Може да нямаме много ясен и подробен бизнес план, но ако се захванем с нещо, което ни носи удовлетворение и ни кара да ставаме сутрин с нетърпение, значи сме на прав път. А подробностите сами ще се наместят по пътя.

Всеки един човек има собствен, индивидуален творчески потенциал, който чака да бъде реализиран. И само от нас зависи да изберем да го реализираме, или да продължим да въртим колелцето в клетката.